Когато каза, че ме оставяш на улицата бях...
За миг се счупих и се загубих
От болка полудях!
Сега минават и всички питат за тази улица
Където плаче като сираче за тебе лудата!
Улица на мене, мене, мене, кръстиха в града
Там те чакам тебе, тебе, тебе, чакам и сега!
Мина цяла вечност от тогава, но ако решиш –
Къде съм знаеш си, ела и ме спаси, ела ме прибери!
Последни думи от тебе чути, гласът до днес кънти...
Че ме оставяш и се надяваш без теб да ми върви
Не ми потръгна, назад ме дърпа и жал ми е за мен...
С очи червени, с ръце студени да чакам само теб!
